През юни се появяват гроздове от дребни бели цве­тове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито дос­тига около 3,6 м, но най-често се използва за покри­ване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.

СОРТОВЕ: Най-популярна е P. coccinea 'Lalandei'; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. 'Orange Glow' е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. 'Watered'; c жълти - P. atalantioides 'Aurea' и P. rogersiana 'Flava'.

МЯСТО 1/1 ПОЧВА: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.

ПОДКАСТРЯНЕ: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.